Светител Серафим,
архиепископ Богучарски
БОГООТКРОВЕНОТО И СВЕТООТЕЧЕСКОТО
УЧЕНИЕ ЗА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ
Глава пета
Участието на нашата свободна воля в достигането на Царството
Божие според учението на Христа, апостолите и св. отци
Възниква
въпросът: какво е участието на нашата свободна воля в достигането
на Царството Божие?
В отговор на този въпрос
ще приведем следните слова на Господа: царството небесно бива насилвано,
и насилници го грабят (Мат. 11:12). Следователно, според учението
на Спасителя, ние трябва да проявим огромни усилия на нашата свободна
воля, големи трудове и подвизи, за да “грабнем” Царството Божие,
т. е. за да го придобием. Царството Божие, това е Божията благодат,
или Божието семе. Но за да отгледаме това семе, за да възгреем,
т.е. да разкрием тази благодат до нейните дивни прояви, от нас се
изисква решително, неотклонно изпълняване на Божиите заповеди, за
постигане на което трябва да встъпим в тежка борба със своите страсти
и да вървим по тесния и трънлив път, изминат от апостолите, мъчениците
и всички светии. Ето защо Господ казва: Тесни са вратата и стеснен
е пътят, който води в живота, и малцина ги намират (Мат. 7:14).
Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да
вземе кръста си и Ме последва (Мат. 16:24). Ако някой... не намрази
баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си,
та дори и самия си живот*, той не може да бъде Мой ученик (Лука
14:26). В света скърби ще имате (Иоан. 16:33). С търпението си спасявайте
душите си (Лука 21:19).
Така са гледали на това
и светите апостоли. Ап. Петър, посочвайки как Бог ни е възродил
за нетленно небесно наследство, казва: Затова радвайте се, макар
сега и да поскърбите малко в различни изкушения (1 Петр. 1:6). А
когато говори за претърпените заради Бога невинни страдания, същият
апостол казва, че точно за тях сме призвани: Защото вие за това
сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам
пример, за да вървим по стъпките Му (1 Петр. 2:21). Възлюбени, говори
той, не се чудете на огненото изкушение, що се праща вам за изпитание,
като на случка, странна за вас... Ако ви корят за име Христово,
блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху
вас (1 Петр. 4:12, 14). В своето Послание до Тимотея св. ап. Павел
пише: Ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник
извърши (2 Тим. 4:5). В Посланието си до евреите пък говори: В борбата
си против греха още не сте се противили до кръв (Евр. 12:4). А след
като сам пострадал до кръв заради благовестието в Листра, където
го пребили с камъни почти до смърт, св. ап. Павел казвал на своите
ученици: през много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян.
14:22).
Така са учели и св. отци
на Църквата. По думите на монасите Калист и Игнатий, “в Божията
утроба, т.е. в свещения купел на Кръщението, ние всецяло приемаме
съвършената Божия благодат даром. Ако след това по някакъв начин
чрез злоупотреба с временните неща и поради много грижи за житейските
дела, ние я покрием с мъглата на страстите, то и тогава може чрез
покаяние и изпълнение на богодействените заповеди пак да възприемем
и отново да придобием свръхестествената ù светлост и съвсем ясно
да видим нейното проявление. А проявлението ù у всекиго се открива
според мярата на неговата ревност да бъде предан на вярата”1.
Така учи и св. Марк Подвижник,
като казва: “На онези, които са се кръстили с кръщението в Съборната
Църква, тайнствено им се дава благодатта и тя живее в тях съкровено;
а след това, според мярата, в която вярващият изпълнява заповедите
и според духовната му надежда, (тази благодат) се разкрива в него,
съгласно Господните думи: Който вярва в Мене, из неговата утроба,
както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза
за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него (Иоан. 7:37-38).
Доколкото ние продължава св. Марк Подвижник, вярвайки, изпълняваме
Божиите заповеди, дотолкова и Светият Дух произвежда в нас Своите
плодове. А плодовете на Духа, според св. ап. Павел, са: любов, радост,
мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание
(Гал. 5:22-23)”2.
Преп. Симеон Нови Богослов
говори: “Това (Божието) Царство е благодатта на Светия Дух, както
ни показват изречените от Господа думи: царството Божие вътре във
вас е (Лука 17:21), та ние да се подвизаваме да приемем и имаме
в себе си Светия Дух. И тъй, онези, които са чужди на постоянното
себепринуждаване, себеизмъчване и себестесняване, на свободно избраната
нищета и на доброволните лишения, такива да не казват, че имат в
себе си Светия Дух. Защото без трудове, пот и страдалчески подвизи
в добродетелите никому не се дава този небесен дар. Затова е истинна
общата поговорка, която гласи: покажи дела и [тогава] търси награди”3.
В своето слово за търпението
и разсъдителността преп. Макарий Велики казва: “Много вяра, търпение,
внимание и подвизи са ни нужни; освен това трябва да гладуваме и
да жадуваме за доброто с голямо благоразумие и голяма разсъдителност...
Защото мнозина от хората... искат да получат Царството без трудове
и без проливане на пот. Те облажават светите мъже, желаят да получат
тяхната слава и дарования, но не искат да се приобщят към скърби,
трудове и страдания, равни на техните...
Разбери, че в скърбите,
в страданията, в търпението и във вярата са скрити обещанията [за
бъдещата слава], самата слава и приемането на небесните блага. И
хвърленото в земята пшенично зърно, и целенасочено облагородяваното
дърво отначало се подлагат по необходимост на загниване и безчестие,
и чак след това получават многократния плод на своето благолепно
одеяние...
В каквато мяра всеки
от вас се е удостоил заради вярата и усърдието си да стане причастен
на Светия Дух, в такава [мяра] ще бъде прославено и тялото му в
този ден [на Божия съд бел. прев.]”4 .
А преп. Нил Синайски
за придобиването на същите тези благодатни прояви на Царството Божие
изисква от нас да се подвизаваме дори до кръв. “Не си мисли казва
той, че може да придобиеш някоя добродетел, без преди това да
се бориш за нея до кръв. Трябва, според божествения Апостол, до
смърт да противостоим на греха, подвизавайки се, за да се запазим
непорочни (Евр. 12:4)”5.
Под борба до кръв тук
се разбират големите аскетически трудове и подвизи, които в живота
на подвижниците са придружавани с изтощаване на тялото и с действителна
готовност да пострадат до проливане на [собствената си] кръв и да
умрат за светия живот.
В този смисъл ни поучава
и преп. авва Доротей, като казва: “Ако задържаме в себе си гнева,
той се превръща в злопаметност, от която човек не може да се освободи,
без да пролее кръвта си”6.
Ще завършим всички тези
свидетелства на св. отци със следните думи на св. Ефрем Сирин: “Както
младенецът, роден в този свят, не остава завинаги в младенческа
възраст, а по законите на естеството всеки ден расте, докато не
стане съвършен мъж, така и роденият свише от вода и Дух не трябва
да остава в духовно младенчество, но като пребъдва постоянно в подвиг,
труд и много търпение, е длъжен чрез борба с духовния противник
да преуспява и да възраства до достигане на духовната възраст
т.е. до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото
съвършенство, както учи апостолът (Еф. 4:13)”7.
Разбира се, когато полагаме
огромни усилия на волята за придобиване на Царството Божие, ние
не трябва да се надяваме на своите трудове. Не бива нито за миг
да забравяме, че разкриването в нас на Царството Божие, или на кръщенската
благодат, е процес невъзможен и немислим без Божията помощ, т.е.
без същата тази благодат на Светия Дух. Трябва винаги да помним
словата на Господа: Без Мене не можете да вършите нищо (Иоан. 15:5).
Тази божествена мисъл
е изразена и в думите на св. ап. Павел: По благодат сте спасени
чрез вярата; и това не е от вас Божий дар е (Еф. 2:8).
По думите на св. Симеон
Нови Богослов, “както е невъзможно къща да стои здраво без основи,
така е невъзможно и вярващата в Христа душа да води богоугоден живот,
ако в нея като основа не бъде вложена благодатта на Светия Дух...
Защото Светият Дух оживотворява душата, както душата тялото”8.
“Както тялото без душа
е мъртво и не може да върши нищо казва преп. Макарий Велики,
така и без небесната душа, без Божия Дух, душата е мъртва за Царството
и без Духа не може да върши нищо, което е Божие”9.
Според учението на св.
Марк Подвижник, “мирът е избавление от страстите, което не може
да бъде придобито без въздействието на Светия Дух”10.
В строго съответствие
с приведените изречения на св. отци учи и блаж. Диадох, като казва:
“Ако Неговото (на Светия Дух) Божество не озари действено тайниците
на нашето сърце, то ние не ще можем с неразделено чувство, т.е.
с всецяло разположение на душата си, да вкусим небесните блага”11.
И не само за придобиването
на Царството Божие чрез борба със страстите и чрез изпълняване на
заповедите ни е необходима благодатта на Светия Дух като Божествена
сила. Тя ни е необходима и тогава, когато достигаме това Царство
и имаме в себе си дивните съвършени прояви на възраждащата благодат.
Дори може да се каже, че тогава помощта на тази благодат ни е потребна
още повече. Известно е, че крадците и грабителите употребяват по-големи
усилия на своята престъпна воля там, където се намират най-скъпоценните
съкровища. По същия начин и бесовете нападат повече от всичко онези,
които притежават най-големите духовни съкровища съвършените прояви
на благодатта на Светия Дух, заради даруването на които нашият Спасител
е пролял на кръста Своята безценна кръв. В дадения случай нечистите
духове се стараят да погубят благодатното съвършенство на праведниците,
като им внушават тщеславни помисли. Така те изкушавали преп. Антоний
Велики, преп. Макарий Велики, св. Симеон Стълпник, светител Тихон
Задонски и великия Божий угодник преп. Серафим Саровски.
Помнейки за тези изкушения
от дявола, великите Божии угодници особено се грижели да придобият
смирение. То било тяхната най-отличителна черта. И колкото повече
се умножавали благодатните плодове в живота им, с толкова по-голямо
смирение те се украсявали. Известно е, че св. Серафим Саровски,
въпреки всички свои благодатни дарования и велики откровения, с
които го удостоил Господ, наричал себе си не иначе, а “грешния и
убог Серафим”. Скоро преди смъртта си, той, подобно на новоначален
послушник, се трудел нощем до изнемога, влачейки камъни от едно
място на друго, спал или върху камъни, или на колене, с опряни в
земята лакти, като поддържал с ръце склонената си глава.
С такива изумителни подвизи
и смирение светите люде пазели в себе си благодатта, помнейки думите
на св. ап. Павел: Като гледате, да не би някой да се лиши от Божията
благодат... И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека
пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение
и страх (Евр. 12:15, 28).
Тези чувства на благоговение
и страх да не би някак да изгубят полученото благодатно съвършенство
са били винаги присъщи на светците, защото те са знаели, че посредством
гордостта денница се е лишил от благодатното съвършенство и първите
хора са паднали. Ето защо преп. Макарий, имайки пред вид достигналите
благодатта в нейните съвършени прояви, е казал: “Но и самите тези,
които са вкусили Божията благодат и са станали причастници на Духа,
ако не бъдат внимателни, угасват и стават по-лоши, отколкото са
били, когато са живеели в света.”12
Оттук става ясно колко
е необходима помощта на Божията благодат и за подвизаващите се да
достигнат Царството Божие, и за достигналите цялата негова благодатна
висота.
Обобщавайки в няколко
кратки и съществени положения всичко изречено дотук за Царството
Божие, трябва да кажем, че това Царство, като благодат в нейните
съвършени плодове, е нетварно явление вътре в нас в нашето сърце,
и като такова, то е най-великото небесно съкровище. Но за да се
възползуваме от него, трябва да употребим огромни усилия на нашата
свободна воля, за да разкрием вътрешната възраждаща благодат на
Светия Дух чрез огнена борба със страстите и неотклонно изпълняване
на Божиите заповеди. Впрочем и тук ни е нужна помощта на същата
тази вътрешна възраждаща благодат на Светия Дух както за самото
придобиване на Царството Божие, така и след достигането му, и то
в още по-голяма степен.
Ето всичко, което искахме
да кажем в изследването си на въпроса за Царството Божие въз основа
на богооткровеното и светоотеческото учение.
Бележки:
1 Добротолюбiе. Т. V, с. 336.
2 Добротолюбiе.
Т. I, с. 488-489.
3 Слова св.
Сvмеона Новаго Богослова. Вып. II, с. 348.
4 Творенiя
преп. Макарiя Египетскаго, гл. 27, с. 401-402.
5 Добротолюбiе.
Т. II, с. 223.
6 Преп. Авва
Доротей. Душеполезныя поученiя и посланiя, стр. 130.
7 Добротолюбiе.
Т. II, с. 358. Сравни учението на: преп. Антоний Велики Добротолюбiе.
Т. I, с. 50; преп. Никита Стифат Добротолюбие. Т. V, с. 122-123;
св. Симеон Нови Богослов, Вып. II, с. 353, 537; св. Ефрем Сирин
Добротолюбiе. Т. II, с. 412, 435; преп. Макарий Египетски, бес.
27, с. 218; същия, Слово 4. “За търпението и разсъдителността”,
гл. 19, с. 395; Слово 5. “За възвисяването на ума”, гл. 5, с. 405.
8 Слова св.
Сvмеона Новаго Богослова. Вып. I, с. 284.
9 Преп. Макарiй
Египетскiй. Бесeда 30., с. 231.
10 Добротолюбiе.
Т. I, с. 536.
11 Добротолюбiе.
Т. III, с. 24; Сравни учението на: св. Марк Подвижник Добротолюбие.
Т. I, с. 540; преп. Макарий Египетски, бес. 24, с. 182-183; трудовете
на преп. Йоан Касиан, с. 405.
12 Творенiя
преп. Макарiя Великаго. Бесeда 15., с. 128.
