СВЕТООТЕЧЕСКИ НАСТАВЛЕНИЯ
КАК ДА ЖИВЕЯ, ЗА ДА
СЕ СПАСЯ?
Съвети на преподобните
оптински старци към желаещите да водят духовен живот
Съвети на преп. Лев
(Наголкин)
(17681841)
Старай
се повече да внимаваш над себе си, а не да разглеждаш постъпките
на другите и отношението им към теб. Ако не виждаш в тях любов,
то е защото самият ти нямаш в себе си любов към ближните.
Където
има смирение, там има и простота, а този Божий кълн в душата не
изследва Божиите съдби.
Онези,
които живеят без да внимават над себе си, никога няма да се удостоят
с посещението на благодатта.
Когато
нямате душевен покой, знайте, че нямате и смирение. Господ е разкрил
това със следните думи, които същевременно ни посочват и къде трябва
да търсим покоя: Научете се от Мене, понеже съм кротък и смирен
по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29).
Въпрос: Какво средство да употребявам против помислите,
които ме карат да осъждам ближния си, когато той тъй тежко ме оскърби,
че загубвам душевния си мир?
Отговор: Сравни своята скръб със скръбта на Спасителя
на света. Той, бидейки безгрешен, е претърпял огромни скърби. Тогава
колко повече, ние, грешните, трябва да понасяме обидите като заслужено
наказание? Необходимо е и да обвиняваме себе си. Чрез оръжието на
самоосъждането ще се борим със смутителя на нашия дух.
Въпрос: Как да се избавя от тщеславието?
Отговор: Ако си послушен и откровен, ако не изискваш
от старшите да се съгласяват с твоята воля, ако напълно простреш
на земята пред Бога своето нищожество, ще можеш с Неговата всемогъща
благодат да се избавиш полека-лека от тщеславието.
Въпрос: Много искам да се поправя, но все се увличам
от страстите си. Какво да правя, за да ги победя?
Отговор: Човек сам не може да победи страстите
си. Това е дело на Всевишната десница, действие на Божията сила.
От нас се иска само да пазим неизменно даденото ни от Бога свято
произволение*и водени от него, да се стремим да достигнем страната
на безстрастието.
Въпрос: На всички ли се дава духовната молитва?
Отговор: Когато Господ посети някого с тежко изпитание,
със скръб, със загуба на любим или близък, тогава човек неволно
започва да се моли от все сърце... Следователно изворът на молитвата
е във всекиго от нас. Но според учението на св. отци той може да
избликне или чрез постепенно вглъбяване в себе си, или мигновено,
от Божия свредел**.
Въпрос: Защо Бог не изпълнява много от нашите молби
към Него?
Отговор: Бог не отхвърля нашите молитви, но понякога
не изпълнява желанията ни единствено с тази цел да устрои всичко
по-добре, според Божествения Си промисъл. И какво ли щеше да стане,
ако Всеведецът Бог изпълняваше всецяло просбите ни? Не дръзвам да
твърдя, но мисля, че тогава всички земнородни биха погинали.
Съвети
на преп. Макарий (Иванов)
(17881860)
На
Вашия въпрос в какво се състои щастието в живота дали в блясъка,
славата и богатството, или в тихия и мирен семеен живот, ще кажа,
че съм съгласен с последното и ще добавя: само живот, прекаран с
безукорна съвест и смирение, носи мир, спокойствие и истинско щастие.
А богатството, честта, славата и високото положение в обществото
често стават причина за много грехове; такова щастие е ненадеждно.
Повечето хора желаят и търсят в този живот благоденствие, а скърбите
се стремят да избегнат. Външно това изглежда много добро и приятно,
но всъщност постоянното благоденствие и щастие вредят на човека.
В такива условия човек лесно пада в различни страсти и грехове и
прогневява Господа. Онези пък, които водят скръбен живот, повече
се приближават към Бога и по-лесно получават спасение. Затова Господ
е нарекъл отрадния живот “просторен път”: широки са вратата и просторен
е пътят, който води към погибел (Мат. 7:13), а скръбния живот е
нарекъл “стеснен път и тесни врата”: тесни са вратата и стеснен
е пътят, който води в живота и малцина ги намират (Мат. 7:14). И
тъй, от любов към нас, Господ, като предвижда ползата, която можем
да получим, и като знае кой за какво е достоен, извежда мнозина
от широкия път и ги насочва към тесния, та чрез претърпяването на
болести и скърби да ги спаси и да им дарува вечен живот.
Иска
Ви се не само да бъдете добра и да нямате в себе си нищо лошо, но
и сама да виждате, че сте такава. Първото желание е похвално, а
да виждаш своите добри качества това вече е храна за самолюбието.
Дори да сме извършили всичко заповядано ни от Бога, трябва да се
смятаме за раби негодни. Ние пък, макар във всичко да сме неизправни,
не се мислим за такива и затова, вместо да се смиряваме заради неизправността
си, се терзаем от душевно неспокойствие. Ето защо и Бог не ни дава
сили да изпълняваме заповедите Му, за да не се превъзнасяме, но
да се смиряваме и така да приемем залога на смирението. А когато
придобием смирението, тогава и добродетелите ни ще станат твърди,
пък и то не ще допуска да се превъзнасяме с тях.
Имате
желание да се приближите до Бога и да получите спасение. Това е
дълг на всеки православен християнин и се извършва чрез изпълняване
на Божиите заповеди. А те всичките се състоят в любов към Бога и
ближния и се простират даже до любов към враговете. Четете Евангелието,
там ще намерите пътя, истината и живота, пазете православната вяра
и установленията на Светата Църква, поучавайте се от писанията на
църковните пастири и учители и живейте съгласно техните наставления.
Само молитвени правила няма да ни донесат полза... Съветвам Ви да
се стараете колкото можете повече да обръщате внимание на делата
на любов към ближните: по отношение на майка Ви, на съпругата и
децата Ви, грижете се за тяхното възпитание в православната вяра
и за добрата им нравственост спрямо Вашите подчинени и спрямо всички
ближни. Св. ап. Павел, като изброява различните добродетели и подвизи
на самоотверженост, казва: «дори да направя това или това, ако любов
нямам, нищо ме не ползува.»
Съвети
на преп. Моисей (Путилов)
(17821862)
Наставление
против унинието
“Чуйте
ме, сестрице. Не смущавайте душата си с помисли за това, че сте
немощна и нямате никакви добри дела. Разбира се, големи дела, Вие
може би нямате, но надявам се, имате дребни, които не забелязвате,
и такива сигурно могат да се съберат доста. На вид те са малки,
сякаш нищо не значат, но за спасението могат да се окажат немалки
и дори достатъчни. Ще Ви изброя, макар само някои от тях, които
не са Ви чужди и които се срещат у Вас при различни случаи:
Ако окажете милост на някого заради това ще бъдете помилвана.
Ако състравате на някой страдащ (а това не изглежда нещо голямо)
ще бъдете причислена към мъчениците.
Ако простите на този, който Ви е обидил, то заради това не само
ще Ви се простят всички грехове, но ще бъдете дъщеря на Небесния
Отец.
Ако се помолите от сърце за спасението си, макар и кратко ще бъдете
спасена.
Ако се укорите, обвините и осъдите себе си пред Бога за греховете,
които чувствува съвестта Ви, ще бъдете оправдана.
Ако изповядате греховете си пред Бога и за това ще получите прошка
и награда.
Ако скърбите за греховете си или се умилите, или се просълзите,
или въздъхнете “и въздишката не остава скрита от Бога”, казва
св. Симеон Нови Богослов “и нито една сълза, нито дори частица
от сълзата”. А св. Йоан Златоуст говори: “Дори само да поскърбиш
за греховете си и това Бог ще използува като причина за твоето
спасение.”
Виждате ли колко дела сте извършили, които даже не съзнавате. И
така е по-добре за Вас че (в писмото си) се хвалите само с немощите
си, а не се любувате на добрите си дела. Тях нека ги оцени Праведният
Съдия, Въздаващ всекиму заслуженото, а ние да гледаме само своите
грехове, всеки ден да се каем за тях и да се грижим да ни бъдат
простени.”
Съвети
на преп. Антоний (Путилов)
(17951865)
Много
иконописци изобразяват Христа на икони, но рядко някои улавят приликата.
Християните пък са одушевени Христови образи* и който от тях е кротък,
смирен по сърце и послушен, той най-много прилича на Христа.
От ропот
срещу Бога трябва да се пазим и да се боим като от смъртта, защото
по великата Си милост Господ Бог дълготърпи всички наши грехове,
но Неговото милосърдие не понася нашата ропотливост.
Никакви
обети и правила не възлагайте върху себе си без благословението
на Вашия духовен отец, защото дори само един поклон, направен по
благословение, ще Ви донесе повече полза, отколкото хиляда по своя
воля.
Фарисеят
повече от нас е постил и се е молил, но понеже нямал смирение, целият
му труд се оказал без никаква цена. Затова старайте се най-вече
да придобиете смирението на митаря, което обикновено се ражда от
послушанието това ще Ви бъде достатъчно.
При всичките
Ви скърби болести, бедност, притеснение, недоумение и всякакви
неприятности по-добре е да не разсъждавате толкова за тях и да
не разговаряте със себе си, а с молитва, макар и кратка, по-често
да се обръщате към Бога и Неговата Пречиста Майка. Чрез това и горчивият
дух на унинието ще избяга, и сърцето Ви ще се изпълни с упование
на Бога и с радост.
Кротостта
и смирението на сърцето са такива добродетели, без които е невъзможно
не само царството Небесно да изследваме, но и на земята да бъдем
щастливи, нито пък в душата си да усещаме мир.
Нека се
учим мислено да укоряваме и да осъждаме за всичко себе си, а не
другите, защото колкото повече смирение има човек, толкова по-голяма
духовна печалба ще събере: Бог обича смирените и върху тях излива
благодатта Си.
Каквото
и огорчение да те постигне, каквато и неприятност да ти се случи,
кажи си: “Ще претърпя това заради Христа”. Само кажи това и веднага
ще ти стане по-леко. Защото името на Иисуса Христа е силно пред
него всички неприятности стихват и бесовете изчезват. Ще изчезне
и твоята мъка, ще се успокои и твоето малодушие, когато повтаряш
Неговото пресладко име. “Господи, дай ми да виждам своите съгрешения!
Господи, дай ми търпение, великодушие и кротост.”
Съвети
на преп. Иларион (Пономарьов)
(18051873)
Не
се срамувай да откриеш своите струпеи пред духовния си наставник
и бъди готов за своите грехове да бъдеш дори посрамен от него, та
чрез това да избегнеш вечния срам.
Църквата
е за нас земно небе, където Сам Бог невидимо присъствува и гледа
тези, които предстоят пред Него. Затова в храма трябва да стоим
чинно, с голямо благоговение. Нека обичаме Църквата и да бъдем усърдни
към нея: тя е за нас отрада и утешение в скърбите и радостите.
За ободряване
на скърбящите старецът често казвал: Ако Бог е за нас, кой ще е
против нас (Рим. 8:31)?
Всяка
работа трябва да започвате, като призовавате на помощ Божието име.
Когато
правиш забележки, не давай храна на собственото си самолюбие. Помисли
си, дали самият ти би могъл да понесеш това, което изискваш да претърпи
другият.
Ако чувствуваш,
че те е обзел гняв, пази мълчание и не говори нищо, докато с помощта
на непрестанната молитва и самоукорението твоето сърце не се успокои.
По-полезно
за душата ти е да смяташ себе си виновен за всичко и последен от
всички, отколкото да си служиш със самооправдание то произлиза
от гордост, а Бог се противи на гордите, докато на смирените дава
благодат (срв. Иак. 4:6, 1 Петр. 5:5).
Старецът
обичал да напомня апостолските думи: “Истинската любов не се сърди,
зло не мисли, никога не отпада” (1 Кор. 13:5,8).
Съвети
на преп. Амвросий (Гренков)
(18121891)
Ако
оставим своите желания и разбирания и се постараем да изпълняваме
Божиите желания и разбирания, то на всяко място и при всяко обществено
положение ще се спасим. А ако държим на своите желания и разбирания,
никое място и никакво положение в обществото няма да ни помогне.
Ева и в рая е нарушила Божията заповед, а на нещастния Юда и животът
при Самия Спасител не е допринесъл никаква полза. Навсякъде е нужно
търпение и самопринуждаване към благочестив живот, както четем в
светото Евангелие.
Напразно
обвиняваме тези, които живеят с нас и около нас, че уж те ни пречат
да се спасим или да достигнем духовно съвършенство... Нашите духовни
и душевни недостатъци произтичат от самите нас, от нашата неопитност
и от неправилното ни мъдруване, което сме си съставили и с което
не искаме да се разделим. И точно то ни причинява смущения, съмнения
и всякакви недоумения, а всичко това ни измъчва, тежи ни и ни довежда
до безрадостно състояние. Добре би било, ако можехме да разберем
простите светоотечески слова: ако се смирим, на всяко място ще намерим
покой и няма да обикаляме с ума си всякакви други места, където
вероятно ще се окажем в същото положение, ако не и в по-лошо.
Главното
средство да се спасим е да търпим различни скърби, кому каквито
Бог определи, според казаното в Деяния апостолски: Чрез много скърби
подобава да влезем в царството Небесно (14:22).
Онзи,
който иска да се спаси, трябва да помни и да не забравя апостолската
заповед: Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона
Христов (Гал. 6:2). Има и много други заповеди, но към никоя от
тях не е казано: така изпълнете закона Христов. Голямо е значението
на тази заповед и нея най-вече трябва да се стараем да спазим.
Мнозина
са желаещите да водят добър духовен живот по най-прост начин, но
съвсем малко са ония, които изпълняват доброто си желание това
са тези, които твърдо следват думите на Свещ. Писание, че чрез много
скърби трябва да влезем в царството Небесно; тези, които се стараят
безропотно да търпят сполетяващите ги скърби, болести и всякакви
неудобства, като призовават Бога на помощ и имат винаги в паметта
си словата на Господа: ако искаш да влезеш в живот вечен, запази
заповедите. А главните Божии заповеди са: Не съдете, и няма да бъдете
съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени
ще бъдете (Лука 6:37). Освен това, желаещите да се спасят трябва
винаги да помнят и думите на преп. Петър Дамаскин, че спасението
се извършва между страха и надеждата.
Нашето
спасение изисква където и да живее човек, да изпълнява Божиите заповеди
и да бъде покорен на волята Божия. Само така, а не другояче се придобива
душевният мир, както е казано в псалмите: Голям е мирът у ония,
които обичат Твоя закон и няма за тях препъване (Пс. 118:165). А
ти все търсиш вътрешен мир и душевен покой във външните обстоятелства.
Все ти се струва, че живееш не там, където трябва, или не с хората,
с които трябва, че самата ти неправилно си устроила живота си или
че другите неправилно са постъпили с теб. В Свещ. Писание се казва:
на всяко място е Неговото владчество (срв. Пс. 102:22), т. е. че
всяко място е Божие и че за Бога спасението на една християнска
душа е по-скъпо от всичко на света.
Старецът
често учел, че спасението може да се извърши по три начина. Св.
Йоан Златоуст ги изброява така: първият е да не грешиш, вторият
ако съгрешиш, да се каеш, третият ако лошо се каеш, да търпиш
скърбите, които ще те сполетяват.
На въпроса:
“Как да придобием страх Божий?”, старецът отговарял: “Трябва винаги
да имаме пред очите си Бога по думите на Псалмопевеца: Винаги виждах
пред себе си Господа (Пс. 15:8)”.
Страхът
Божий се придобива и чрез изпълняване на Божиите заповеди, както
и чрез постъпване винаги по съвест.
“Как да
внимавам върху себе си, с какво да започна?” “Преди всичко научи
се да записваш греховете си: как отиваш на служба в храма, как стоиш,
как гледаш, гордееш ли се, тщеславиш ли се, сърдиш ли се и т.н.
Всеки, дори и най-малкия грях, записвай, щом си го спомниш, а после
се кай за него. Някои хора не умират дълго затова, защото държат
в себе си някой грях, за който не са се покаяли, а щом се покаят,
веднага получават облекчение... Непременно трябва да записваме греховете
си, когато си ги спомним, а ние все отлагаме ту грехът е малък,
ту ни е срам да го признаем, ту си мислим: “после ще го сторя”,
а когато отидем на изповед, не намираме какво да кажем.
Трябва
така да внимаваш над вътрешния си живот, че да не забелязваш какво
става около теб. Тогава няма и да осъждаш.
Като три
брънки на верига са свързани една с друга трите страсти: омразата
с гнева, а гневът с гордостта.
Трябва
да се принуждаваме, макар против волята си, да правим добро на враговете
си и най-главното да не им отмъщаваме, а да внимаваме, да не би
някак да проявим към тях презрение или да ги унижим.
Не бъди
като досадна муха, която понякога безсмислено лети насам-натам,
а понякога дори и хапе и с тези две неща еднакво досажда. Но бъди
като мъдра пчела, която още през пролетта е започнала усърдно да
се труди, а през есента е напълнила с мед восъчните пити, красиви
като подредени ноти. И сладко на вкус, и приятно за гледане.
Старецът
казвал: “Трябва да живеем на тоя свят като въртящото се колело
то само в една своя точка едва се допира до земята, а всички останали
летят нагоре; ние пък като се залепим за земята, не можем да се
вдигнем.
За да
не бъдат хората безгрижни и да не разчитат само на чужда молитвена
помощ, старецът често напомнял поговорката: “Викай: “Боже, помози”,
но и сам не лежи!” И добавял: “Помни, че дванадесетте апостоли са
молели Господа за жената хананейка, но Той не ги послушал. А когато
тя сама започнала да Го моли, изпросила от Него милост.”
Бъди като
гвоздей, забит на прага, който е тъпкан от всички. Другите гвоздеи
може и да ръждясат, а този, колкото повече го тъпчат, толкова по-блестящ
става.
Търпението
е домът на душата. Смирението пък е храната за душата. Ако липсва
храна в дома, живеещият в него излиза навън.
Когато
те обиждат, никога не питай: Защо? С какво право? В Писанието никъде
не се среща това. Напротив, там е казано: Ако някой ти удари плесница
по дясната страна, обърни му и другата (Мат. 5:39)! А ето какво
значи това: ако някой несправедливо те клевети или оскърбява без
вина, той те удря по дясната страна. Тогава не роптай, а понеси
удара търпеливо, като подложиш и лявата си страна, т.е. като си
припомниш своите неправедни дела. Ако в конкретния случай си невинен,
то преди това сигурно много си грешил. Като поразмислиш, ще се убедиш,
че заслужаваш наказанието. Помни и псаломските думи: Твърдо се уповавах
на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли (Пс. 39:2).
“Батюшка
помолила една сестра, научете ме на търпение!” “Започни от
това да търпиш скърбите и неприятностите, които ти се случват”
отговорил старецът.
Друга
монахиня, като се оплакала пред стареца, че има много скърби и неприятности,
получила от него следното утешение: “Ако слънцето всякога грее,
в полето всичко ще повехне. Затова е нужно да има и дъждец. Ако
пък постоянно вали, всичко ще изгние. Затова е нужно да подухва
и вятър. Ако пък вятърът е недостатъчен, идва буря, за да очисти
всичко. Всяко нещо в определеното време е полезно за нас, понеже
човек е изменчив.”
Превод от руски език.
Използувани източници:
1. Советы
оптинских старцев христианам, живущим в миру
2. Архим. Серафим (Алексиев). Оптинските старци. С., 1991.
