Бележки към главата „Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи“

134. Ф. Курганов, Историческiй очеркъ грекоболгарской распри. Правосл. Собеседникъ, 1873 г., ч. III, стр. 367.
135. Трактатът е преведен от варненския митрополит Симеон в кн. III на „Библиотека“, приложение на Църковен Вестник, 1931 г.
136. Писмо на екзарх. наместник в Цариград архим. Теодосий, III екз. вх. дневник № 216, 19 юли 1879 г.
137. Църковен Вестник, 1911 г., бр. 49, стр. 585—586, статия на Д. (Мишев) „Принципална разправа“. Трябва да отбележим, че тайното доставяне на миро от патриаршеския склад било твърде рисковано дело. Цариградската патриаршия е пазела мирото в специално място под прекия надзор на самия патриарх в съдове, запечатани с патриаршеския печат. Великият еклисиарх е държал ключа на склада, но той бил длъжен да взима миро пред очите на патриарха, който лично е разпечатвал съдовете и, след напълването на конкумите, отново ги запечатвал. Агатангел Ефески и великият еклисиарх, когато са услужвали на Българската екзархия, са взимали миро — първият уж за своята епархия, а вторият за нуждите на други епархии. Агатангел е отказал да доставя миро на Екзархията, защото патриархът се усъмнил и го запитал. защо тъй често и толкова много взима миро (Църковен Вестник 1911 г. бр. 49 стр. 585—586).
138. VIII Протокол на екз. писма за 1883, стр. 63, №127 от 15 февруар. 1883 г.
139. Х протокол на екзархийски писма за 1884, 1885 и 1886 г., стр. 434, №233, 12. IV. 1885 г.
140. 44 заседание на Св. Синод от 4 декември 1872 г., стр. 84.
141. Протокол на Екзархийския смесен съвет от 18 октомври 1874 г.
142. Протокол на Екзархийския смесен съвет от 27 септември 1874 г.
143. 95 заседание на Екзархийски смесен съвет от 9 март 1873 г.
144. 97 заседание на Св. Синод. 26 юли 1873 г., стр. 218.
145. 106 заседание на Св. Синод, 3 април, 1873 г., стр. 235
146. Заседание на екзархийския Смесен съвет от 16 юли 1874 г.
147. 41 заседание на Св. Синод, 18 ноември 1872 г., стр. 74.
148. 115 заседание на Св. Синод, 21 септември 1873 г. стр. 254.
149. Протокол на екзархийския Смесен съвет, 12 април 1874 г.
150. 58 заседание на Св. Синод, 12 февруари 1873 г., стр. 125.
151. 70 заседание на Св. Синод, 24 април 1873 г., стр. 168—169.
152. 82 заседание на Св. Синод, 28 май 1873 г., стр. 185.
153. Протокол на екзархийски писма за 1873—74, стр. 423, № 20 от 20 януари 1374 г. до сливенския митрополит Серафим.
154. Протоколна книга на екзархийски писма за 1873—1874 г., стр. 423, № 20, 20 януари 1874 г.
155. Протокол на екзархийски писма от септември 1872 г. до януари 1873 г. стр. 230—231, № 266 (писмо на Екзархията до бургазчани) от 4 октомври 1872 г.
156. 56 заседание на Св. Синод, 5 февруари 1873 г., стр. 12.
157. 85 заседание на Св. Синод от 9 юни 1873 г., стр. 194. Такива заявления били поднесени да подпишат и на жителите от с. Дере Джедат и Дере Махале и (Бунар-Хисарско).
158. Протокол на екзархийски писма от септември 1872 г.—януари 1873 г., стр. 256, № 332 от 12 декември 1872 г.
159. 39 заседание на Св. Синод, 6 ноември 1872 г., стр. 70.
160. Протокол на екзархийски писма за септември 1872 г. до януари 1873 г., стр. 235, № 272, 10 ноември 1872 г.
161. 92 заседание на Св. Синод, 2 юли 1873 г., стр. 207.
162. вж. 136 заседание на Св. Синод, 10 декември 1873 г., стр. 296—303.
163. Екзархийско дело VI. 1888 г., преписка 3, № 191 на Солунската църковноучил. община от 27 май 1888 г., стр. 53—59. Тази постъпка на гръцкия владика е дала повод на дойранци да се откажат от Патриаршията и признаят Екзархията, като образували българска община с настоятелство от х. Дине х. Митов (председател), Хр. х. Герчев, Мито Киров, А. Динев, Я. Г. Москов (Екзархийско дело VI, 1888 г, препис. 3, стр. 72, заявление на дойранци от 25. V. 1888 г.) и си купили къща за български параклис за 409 л. т. (Ibid., стр. 60 и 69, № 195 на Солунската община от 23. V. 1888 г.; вж. също и стр. 77—79, заявление на Дойранската община до Екзархията от 7 юли 1833 г.).
164. В Воден имало обичай в българската и гръцките църкви всяка неделя през Великия пост на вечерня да се държат проповеди.
165. Екзархийско дело VI, 1893 г., преп. 15, стр. 3-4, № 14 на Воденската църковноучилищна община от 24. II. 1893 г.
166. Протокол на екзархийски писма за септември 1872—януари 1873 г., стр. 230—231, № 236, 4 октомври 1872 г.
167. 77 заседание на Св. Синод. 28. IV. 1873 г., стр. 171.
168. 74 заседание на Св. Синод, 21. IV. 1873 г., стр. 163.
169. 97 заседание на Св. Синод, 26 юли 1873 г., стр. 218
170. 47 заседание на Св. Синод, 18 декември 1872 г., стр. 92
171. 85 заседание на Св. Синод, 9 юни 1873 г., стр. 194.
172. III протокол на екзархийски писма за 1873—1874 г., стр. 343, № 149, 25. IV. 1873 г.
173. 86 засед. на Св. Синод, 14 юни 1873 г., стр. 196; III протокол на екзарх. писма за 1873—1874 г., стр. 362, № 209. 13 юли 1873 г.
174. 72 заседание на Св. Синод, 3. IV. 1873 г., стр. 158
175. IV екзархийска вх. кн. за 1883 г., вк. № 390, 14 юни.
176. Ibid., № 393, 15 юни.
177. 72 заседание на Св. Синод, 3. IV. 1973 г., стр. 159
178. Митрополит Иларион е взимал 10 л. т. за ръкоположение, като ръкополагал свещеници и за невакантни енории, и 12 л. т. за храмосвещение (44 заседание на Св. Синод, 4 декември 1872 г., стр. 84). Екзархията се видяла принудена да го укори за това, като му внушила, че сега не е време да се печелят пари, а трябва да се закрепи Екзархията, защото се люлее още основанието ù (Ibid., стр. 95).
179. Заседание на Екзархийски смесен съвет, 12 април 1874 г.
180. Ibid., 29 май 1874 г.
181. 106 заседание на Св. Синод, 30 август 1873 г., стр. 235.
182. Вероятно, Матлиев.
183. В. Теплов, Грекоболгарский церковный вопрос. 1889 г., стр. 217.
184. 47 заседание на Св. Синод, 18 декември 1872 г., стр. 93. Преди това Св. Синод решил да се пише на Кюстендилската църковна община да съветва селяните да не се приближава никой до гръцкия владика Игнатий, (43 заседание от 29 ноември 1872 г., стр. 80).
185. 95 заседание на Св. Синод, 19 юли 1873 г., стр. 214
186. 104 заседание на Св. Синод, 27 август 1873 г., стр. 233
187. Писмо на Илариона Кюстендилски до Екзархията от 26 октомврий 1873 г.
188. Протокол на Екзархийския смесен съвет №81, 10 декември 1874 г. (писмо на Илариона Кюстендилски от 27 ноември 1874 г.).
189. Протокол на екзархийския смесен съвет № 87, 30 декември 1874 г.
190. Срав. екзархийското писмо № 303 от 12 декември 1872 г. (II протокол на екзархийски писма за 1872—1873 г., стр. 137—138).
191. 47 заседание на Св. Синод, 13 декември 1872 г., стр. 93; 84 заседание на Св. Синод, 4 юни 1878 г, стр. 191.
192. 140 засед. на Св. Синод, 9 януари 1874 г., стр. 313.
193. III протокол на екзарх, писма за 1873 и 1874 г., стр. 453. № 120, 13 май 1874 г.
194. I екзарх вход. кн. за 1876 г. № 7 от 12 януари с. г.
195. Д-р Хр. Стамболски, II, стр. 293.
196. „Църковен Вестник“ 1904 г., бр. 7. стр. 83,
197. Pag. cit.
198. IV екзарх. вход. кн., № 387 от юли 1881 г. (писмо на Сапуниди до екзарха за разговора му с патриарха).
199. Екзарх, дело VI, 1888 г.. преп, 5. стр. 113
200. Екзарх, дело VI, 1888 г., преп. 4, стр. 111 (екзарх, такрир до В. Порта).
201. Народен Страж, списание на Софийската епархия, год. IX, кн. 16, стр. 9, кол. 1 (статия „Из дневника на струмишкия митрополит Герасим“).
202. Църковен Вестник, 1903 г., бр. 47, стр. 10
203. Ibid., 1904 г., бр. 7. стр. 83.
204. Pag. cit.
205. Pag. cit.
206. Екзарх, дело VI, 1888 г., преп. 8, стр. 135
207. Църковен Вестник. 1903 г., бр. 45 и 46, стр. 6—7.
208. Ibid., бр. 49, стр. 3.
209. 62 засед. на Св. Синод, 26 февруари 1873 г.. стр. 137.
210. Протокол на Екзарх, см. съвет, 5 ноември 1874 г. Вж. ibid. № 93, 24. I. 1875 г. за афоресването на неврокопчанина Илия Дуков.
211. 97 засед. на Св. Синод, 26 февруари 1873 г., стр. 137.
212. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 8, стр. 126—127.
213. Ibid., стр. 128.
214. Църковен Вестник, 1903 г., бр. б и 7, стр. 20.
215. Екзарх. дело VI. 1888 г., преп. 8. стр. 134.
216. Ibid., стр. 134.
217. Ibid., преп. 6, стр. 117.
218. Екзарх, дело VI, 1888 г. преп., 8. стр. 135.
219. Църковен Вестник, 1934 г., бр. 7, стр. 83
220. V екзарх. вх. кн. № 997 от 14 декември 1881 г.
221. 95 заседание на Екзархийския смесен съвет от 9 март 1873 г.
222. Протокол на Екзаркийския смесен съвет, 2 август 1874 г.
223. Протокол на Екзархийския см. съвет от 10 декември 1874 г.
224. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 4, стр. 109.
225. Pag. cit.
226. Ibid., преп. 3, стр. 175—178 (писмо на Сярската църк. община от 12 септември 1888 г.).
227. Ibid., стр. 110.
228. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 5, стр. 59.
229. Ibid., стр. 59—60.
230. Pag. cit.
231. Ibid., 1903 г., бр. 45-46, стр. 12.
232. Ibid., 1934 г. бр. 5. стр. 60.
233. Екзарх. дело VI, 1883 г., преп. 1, стр. 53.
234. 44 засед. на Св. Синод, 4 декември 1872 г., стр. 86.
235. 53 протокол на екзарх. Смесен съвет, 17 септември 1874 г.
236. Екзарх. дело VI, 1883 г., преп. 8, стр. 130.
237. Ibid, стр. 134.
238. Църковен Вестник, 1903 г., бр. 36, стр. 10 и 1904 г., бр. 7, стр. 83.
239. Ibid., 1934 г., бр. 10, стр. 119. Във в. „Македония“, 1928 г., бр. 506, стр. 2, статия „Григорий Петров за гръцкото духовенство в Македония“ се казва, че сам митрополит Каравангелис публично е изнесъл от костурската българска църква иконата на св. св. солунски братя, надробил я на парчета и я изгорил.
240. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 7, стр. 83.
241. Ibid., бр. 7, стр. 83; бр. 8, стр. 99; бр. 9, стр, 107.
242. Ibid. стр. 84-83.
243. Ibid. 1913 г., бр. 61, стр. 874.
244. Ibid, бр. 44, стр. 714.
245. pag. cit.
246. Ibid., бр. 61. стр. 874.
247. Екз. дело VI, преп. 1, стр. 39 (екз. такрир от 1888 г. до великия везир).
248. 97 засед. на екзарх. см. съвет, 23 март 1873 г.; 145 засед. на Св. Синод, 28 януари 1874 г., стр 325.
249. Протокол на екзарх. см. съвет № 90, 17 януари 1875 г
250. 107 засед. на Св. Синод, 4 септември 1873 г., стр. 237.
251. Протокол на екзарх. см. съвет, 29 май 1874 г., екзарх. вх. кн. за 1869— 1874 г. № 414 от 16. IV. 1874 г.
252. Протокол на екзарх. см. съвет № 90, 17 януари 1875 г. Вранянските гъркомани подали на В. Порта мазбата, подписана уж от 4000 патриаршисти, искайки да им се отстъпи една от „четирите църкви“, когато в действителност е имало 1 градска църква и 1 малка вън от града, в гробищата. За коледните праздници в 1874 г. В Порта е искала да има мунавебе във вранянската църква (Протокол на екзарх. см. съвет № 86, 23 декември 1874 г.), обаче валията под влияние, очевидно, на скопския гръцки митрополит Паисий, телеграфски е предложил на екзарх. архиер. наместник в Враня архим. Даниил да даде на патриаршистите една от градските църкви. Архим. Даниил се противопоставил, като му отговорил, че си дава оставката (Протокол на екзарх. См. съвет № 87, 30. XII. 1874 г.).
253. 69 заседание на Св. Синод, 26 март 1873 г., стр. 152. Съратник на воденските гъркомани в това домогване бил бившият български учител дякон Агапий, против когото Воденската българска църковна община се оплакала на Екзархията (с писмо от 17. III. 1873 г.).
254. Протокол на екзарх. см. съвет № 87 от 30 декември 1874 г. Този опит охридските гъркомани направили, след като българите отнели от гръцкия митрополит Мелетий катедралата „Св. Климент“, която той държал известно време след пристигането на българския митрополит Натанаил. (Протокол на екзарх. см. съвет от 10. V. и 30. XII. 1874 г.).
255. За да нямало смутове, в края на 1872 г. църквата била затворена по заповед на В. Порта (48 заседание на Св. Синод, 24 декември 1872 г. стр. 94), а за Великден в 1873 г. турското правителство е заповядало да се черкуват в нея първен българите, после гърците (97 заседание на екз. См. съвет 23.III.1873 г.).
256. 97 засед. на Екзарх, см. съвет, 23 март 1673 г.
257. 139 засед. на Св. Синод, 3 януари 1873 г., стр. 312. Протокол на екзархийския см. съвет от 17 май 1874 г.
258. Протокол на екзарх. см. съвет № 121 от 25 април 1875 г. и № 124 от 2 май с. г.
259. 89 засед. на Св. Синод, 20 юни 1873 г., стр. 201. Уж е имало султанска заповед да се върне отнетата църква на българите, обаче сярският мутесарифин е криел заповедта като казвал на българите, че те, като ,афоресани“ от патриарха, трябва да си построят друга църква или да се черкуват във ветхата. (Писмо на С. К. Салганджиев от 1. XI. 1873 г. до Екзархията).
260. 145 засед. на Св. Синод, 28 януари 1874 г., стр. 325.
261. Ibid.
262. Ibid.
263. 41 заседание на Св. Синод, 18 ноември 1872 г., стр. 75.
264. 145 заседание на Св. Синод, 28 януари 1874 г, стр. 325 и Протокол на Екзарх. см. съвет № 108. 18. III. 1875 г.
265. 87 засед. на Св. Синод от 16 юни 1873 г., стр. 199
266. 145 засед. на Св. Синод, 28 януари 1874 г., стр, 325. Гръцкият митрополит даже се опитал да затвори българския параклис в Солун (III Протокол на екзарх. писма за 1873—1874 г, стр. 469—470, № 172 от 28 юни 1874 г.
267. Протокол на Екзарх. см. съвет от 31 май 1874 г.
268. Екзарх. вх. кн. за 1869-1874 г. № 194 от 14 март 1874 г.
269. Протокол на Екзарх. см. съвет от 31 май и 19 юли 1874 г. Църквата държали гъркоманите-власи. Едвам към края на 1874 г. правителството е допуснало мунавебе (протокол на Екзарх. см. съвет № 86, 23 декември 1374 г.), но ресенчани не били доволни и обвинявали Екзархията, че не е действувала да им се предаде църквата. (Протокол на Екзарх. см. съвет № 125 от 6 май 1875 г.).
270. Протокол на Екзарх. см. съвет № 83, 24 януари 1875 г.
271. 82 засед. на Св. Синод. 13 май 1873 г., стр. 185.
272. Протокол на Екзарх. см. съвет, 7 юни 1874 г.
273. 94 засед. на Св. Синод, 11 юли 1873 г.
274. Протокол на Екзарх. см. съвет от 5 ноември 1874. Вж. и протокол на същия от 24 септември и 3 октомври 1874 г., дето се говори за преследването на игумена Козма от дебърския владика.
275. 93 засед. на Св. Синод, 2 август 1873 г., стр 222.
276. Според административния център те са били казалийски, санджакски и виляетски.
277. Протокол на Екзарх. см. съвет № 121, 25 април 1875 г.
278. Протокол на Екзарх. см. съвет № 103, 18 март 1875 г.
279. Протокол на Екзарх. см. съвет от 12 юли 1874 г.
280. Протокол на Екзарх см. съвет от 29 май 1874 г.
281. Писмо на председателя на Охридската църковна община сакеларий Васил до Екзархията от 14 ноември 1873 г.
282. 136 заседание на Св. Синод, 10 декември 1873 г., стр. 296—303.
283. 90 заседание на Св. Синод, 25 юли 1873 г., стр. 203.
284. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 5, стр. 116.
285. Ibid., стр. 113—114.
286. VI протокол на екзарх. писма за 1880—1881 г., стр, 96, № 147 от 24. III. 1881 год.
287. Екзарх. дело VI, преп. 5, стр. 114.
288. Pag. cit.
289. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 5, стр. 117.
290. Протокол на екзарх. писма за 1883 г., № 342 от 13 май 1883 г.
291. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 5. стр. 116.
292. Pag. cit. Вж. и заявление на Кичевската църковна община до Екзархията № 26 от 15 юли 1884 г.
293. Екзарх. дело VI, 1888 г.. преп. 5, стр. 116.
294. Екзарх. вход. кн. за 1885—1886 г., № 854 от 21 юли 1885 г.; екзархийско дело VI, 1888 г., преп. 6, стр. 115 и преп. 8, стр. 133. Гъркоманите в това село. подкрепени от гръцкия владика, се опитвали ца отнемат голямата селска църква още в 1784 г. (Екзарх. вх. кн. за 1884 г., № 1297 от 25 октомври 1884 г.)
295. Екзарх. дело VI, 1883 г., преп. 4, стр. 111 и преп. 5, стр. 115.
296. Ibid., преп. 8, стр. 128. Солунският митрополит, приружен от 20 турски полицаи, искал насила да влезе в църквата, за да служи, но селяните го отблъснали и мюлязиминът е запечатил църквата.
297. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 5, стр. 60.
298. Ibid.
299. Ibid.
300. Ibid.
301. Ibid.
302. Народен Страж, Списание на Соф. епархия, 1927 г., кн. 16, стр. 8.
303. Ibid., кн. 17, стр. 7.
304. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 5, стр. 61,
305. Ibid., стр. 60—61.
306. Напр. в с. Долно Броди (Сярско) с 109 екзарх. и 93 патр. къщи, от 24 ноември 1897 г.; в с. Клепушна (Зъхненско) с 90 екзарх. и 70 патр. къщи, от м. април 1897 г.; с. Костурно (Струмишко) ст. 96 екз. и 26 патр. къщи, отпреди 11—12 години (Църковен Вестник, 1904 г., бр. 5, стр. 61).
307. с. Вощарани (Леринско), дето църквата била съградена в 1872 г. с ферман на името на българите и осветена от охридския митрополит Натанаил (Църковен Вестник, 1904 г., бр 5, стр. 60).
308. Екзарх. дело VI, 1896 г., преп. 11, стр. 8 (писмо на Сярската бълг. църк. община № 330 от 8 юли 1896 г.)
309. Ibid., стр. 9 (№ 336 на СЬрската бълг. църк. община от 14 юли 1896 г.)
310. Екзархийско дело VI, 1884 г., преп. 1, стр. 103. През 1886 г. са оставали неосветени църквите в дебърските села Бъличища, Ябланица и Долно Маничани (Ibid., стр. 104); в леринските села Неокави и Кладораби (в първото село църквата била построена в 1885 г., а във второто към 1876 г. с ферман). (pag. cit.). През 1888 г. в Скопската епархия имало 27 (нови и възобновени) неосветени църкви (pag. cit.).
311. Екзархийско дело VI, 1888 г., преп. 1, стр. 104. Това било, вероятно, вследствие на противодействието на гръцките владици в Тракия. Знае се, че през 1884 г. одринският, визенският, ираклийският, димотишкият, гюмурджинският и скеченският гръцки владици са подали такрир до одринския валия да се дигне от Одрин бьлгарските владика (Екз. дело VI, 1838 г., преп. 8, стр. 129).
312. Ibid., стр. 103 и Протокол на екзархийски писма за 1883 и 1884 г., № 913 от 31 октомври 1884 г.
313. IV екзарх. вх. кн. за 1881 г., № 576 и 578 от 1 септември с. г
314. Екзархийско дело VI, 1883 г., преп. 5, стр. 114
315. Ibid., стр. 119; Протокол на екзархийски писма за 1883 г., стр. 157, № 340 от 12 май 1883 г.; екзарх. вх. кн. за 18^3 г., вх. № 27, 10. V. c. г.
316. Протокол на Екзарх. см. съвет от 7 юни 1874 г.
317. Екзархийско дело VI, 1888 г., преп. 8, стр. 128.
318. Екзархийско дело VI, 1888 г.. преп. 8. стр. 125
319. Екзархийско дело VI, 1888 г., преп. 5, стр. 115.
320. Ibid., преп. 8, стр. 139.
321. Ibid., стр. 116.
322. „Григорий Петров за гръцкото духовенство в Македония“ във в. „Македония“ 1928 г. бр. 506, стр. 2. Това е станало на 30 юни (Павловден). Годината не е посочена, но ще да е било в 1903 или 1904 г.
323. Ibid., преп. 8, стр. 139.
324. Църковен Вестник 1904 г., бр. 9, стр. 107.
325. „Григорий Петров за гръцкото духовенство в Македония“, във в. „Македония“, 1928 г., бр. 506, стр. 2.
326. Протокол на Екзарх. см. съвет №83, 13 декември 1874 г., срв. и по-горе, стр. 124.
327. Екзархийско дело VI, 1888 г., преп. 6, стр. 118.
328. Ibid., стр. 117.
329. Ibid., преп. 6, стр. 117.
330. Ibid. преп. 3, стр. 69 (писмо на Солунската църковна община № 296 от 30 юли 1888 г.); стр. 93 (№ 309. 5 август 1688 г.); стр. 95—101 (№ 11 на Дойранската църковна община от 2 август 1888 г.).
331. Ibid., стр. 99—101.
332. Ibid., стр. 109—111.
333. Ibid., стр. 105—106 (№ 14 на Дойранската обшина от 4. VIII. 1888 г.).
334. Екзархийско дело VI, 1888 г., стр. 175—176 (№ 3 на председателя на Сярската църковна община свещеник Н. Саев от 12 септември с. г.).
335. Ibid., стр. 183 (№ 3 на Сярската църковна община от 1 ноември 1888 г.).
336. Църковен Вестник, 1904 г., бр 5, стр. 61.
337. Тази църква била дадена на българите при учреждаването на Българската екзархия.
338. Из ръкописния .Дневник“ на струмишкия митрополит Герасим.
339. Църковен Вестник, 1904 г., бр., стр. 62.
340. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 5, стр. 61.
341. Ibid., 1903 г., бр. 36, стр. 10. Същият вестник (1903 г., бр. 36, стр. 30) съобщава, че на 29 юли 1903 г. в Лозенград католикът Адолф фон Дунис. драгоман на австроунгарското консулство, бил опят от мастния гръцки владика и погребан в гръцките гробища. Ако това е вярно, то излиза, че гърците в своята ненавист към българщината са считали „схизматичната“ Българска църква за по-далечна от православието, отколкото католишката църква.
342. Ibid., 1913 г., бр. 43, стр 707.
343. Протокол на Екзарх. см. съвет № 92 от 21 януари 1875 г. и № 93 от 24 януари 1875 г.
344. О. М. Б., Поглед върху деятелността на Българската екзархия, 1877—1902 г. стр. 16—17.
345. Протокол на екзарх. писма за 1882 г., стр. 619—624, №701 от 25 декември 1882 г. (екзарх. писмо до постоянния комитет в Пловдив).
346. V протокол на екзарх. писма за 1878—1880 г., стр. 197—200, №84 от 7 март 1880 г. (писмо на екзарх Иосифа до председателя на Постоянния комитет в Пловдив Ив. Ев. Гешов).
347. Тези дирекции надзиравали верските училища, преглеждали учебниците, давали дипломи за свободно учителствуване. Те допущали за учители само гръцки поданици. Тази мярка особено е увреждала Цариградската патриаршия, понеже повечето от подведомствените ù учители били гръцки поданици.
348. Протокол на екзарх. писма за 1882 г., стр. 619—624, № 701 от 25 ноември с. г.
349. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 5, стр. 114.
350. Ibid., преп. 9, стр. 141.
351. Екзарх. вх. кн. за 1882 г., № 2 от 3 януари с. г.
352. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 5, слр. 114, Гръцките владици са постигнали този успех въпреки окръжното на солунския валия Галиб паша до подведомствените си органи да не взимат под внимание такририте им за българските училища, а да сметат последните за подведомствени на виляетската просветна дирекция (Протокол на екзарх. писма за 1882 г., стр. 619—624, писмо на екзарха № 701 от 25. XI. 1832 г. до Постоянния комитет в Пловдив).
353. Вж. по-горе, стр. 131.
354. Вж. по-горе, стр. 131.
355. Екзарх. вх. кн. за 1885—1886 г. № 854. 21 юли 1885 г.
356. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 6, стр. 117.
357. Ibid., преп. З, стр. 58—59 (№191 на Солунската църкова община от 27 май 1888 г.).
358. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 1 и 2, стр. 14—15.
359. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 5, стр. 62.
360. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 9, стр. 107.
361. Те са били в едно здание.
362. Църковен Вестник. 1904 г., бр. 5, стр. 62—63.
363. Pag. cit.
364. V Протокол на екзархийски писма за 1873—1830 г., стр. 246—243, № 153, 9 април 1883 г.
365. През учебната 1896/97 уч. година бил открите V кл. при Одринското IV-класно мъжко училище (от 1885—86 г.), което с това се преименувало в гимназия, станала VII-класна през 1898/99 уч. год. (Поглед върху деятелността на Бьлгар. екзархия, стр. 51, 116 и 157.
366. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 5, стр. 62.
367. Протокол на екзарх. писма за 1882 г., стр. 619—624, № 701 от 35 ноември, с. г. (до Постоянния комитет в Пловдив).
368. Протокол на Екз. см. съвет, 1 октомври 1874 г.
369. 125 засед. на Св. Синод, 30 октомври 1873 г., стр. 269.
370. Те били блокирани, поради откритото бунтовническо съчаклятие в Охрид, Кичево, Прилеп и др.
371. В. Теплов, цит. съч., стр. 216—27.
372. Вж. Църковен Вестник, 1933 г., бр. 47, стр. 10 и 1904 г., бр. 8, стр, 95 97 и 98.
373. В. Теплов, цит. съч. стр. 217.
374. Вж. по-горе стр. 142.
375. 103 засед. на Св. Синод, 22 август 1873 г., стр. 230
376. В документа не е казано Долни или Горни Порой.
377. 80 засед. на Се. Синод, 15 май 1873 г., стр. 181.
378. Писмо на С. К. Салганджиев от Сяр до Екзархията от 16 ноември 1873 г.
379. Ibid.
380. 56 засед. на Св. Синод от 5 февруари 1873 г., стр. 121—122.
381. 77 засед. на Се. Синод, 28 април 1873 г. стр. 171.
382. V протокол на екз. писма за 1878—1880 г., стр. 36—37, № 71, 23 март 1879 година.
383. Рапорт на екзарх Иосиф № 403 от 21 май 1884 г.
384. Не е казано в документа кое Броди, но, навярно, било Горно Броди
385. Рапорт на екзарх Иосифа до българския министър на изповеданията № 894 от 29 октомври 1884 г.
386. Писмо на екзарх. гл. секретар А. Шопов № 15 от 8 февруари 1885 г. в Копия на екзархийски писма до частни лица от 1885 г.
387. Екзарх. дело XIX, 1887 г. преп. 1, стр. 1—3 (писмо на Солунската бълг. църк. община до Екзархията № 27 от 27 януари 1886 г.)
388. Д. Шопов, цит. писмо.
389. Църковен Вестник, 1904 г.. бр. 6, стр. 72, кол. 2.
390. Ibid., бр. 1 и 2, стр. 14—15 и бр. 6, стр. 72, кол. 2.
391. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 8 стр. 98.
392. Ibid., стр. 99.
393. Вж по-горе стр. 149.
394. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 1 и 2, стр. 14-15 и бр. 8, стр. 98.
395. 41 засед. на Св. Синод, 18 ноември 1872 г., стр. 75.
396. III екзарх. вх. дн. № 50, 31 януари 1877 г.
397. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 8, стр. 97.
398. Ibid., 1903 г.. бр. 47, стр. 10 и 1904 г., бр. 8, стр. 97.
399. Църковен Вестник. 1907 г., бр. 31, стр. 375.
400. 80 засед. на Св. Синод, 15 май 1873 г, стр. 183.
401. IV екзарх. вх. дн. № 283, 28 април 1881 г.; екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 8, стр. 123.
402. Екзарх. дело VI, 1888 г. преп. 8, стр. 128.
403. Ibid., стр. 121.
404. Ibid., стр. 134.
405. Екзарх. вх. кн. за 1885 и 1886 г., № 233, писмо на Л. Н. Тодев от 1 май 1886 год.
406. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 9, стр. 141.
407. Ibid., преп. 8. стр. 122, и преп. 9, 141.
408. Ibid., стр. 141, преп. 6, (писмо на Мачуковската църковна община от 16 декември 1888 г., и № 26 на Солунската църковна община от 18 януари с. г.).
409. Ibid., стр. 123.
410. Ibid., стр. 129.
411. Ibid., стр. 136.
412. Писмо на А. Шопов № 15 от 8 февруари 1885 г., в Копия на екзарх. писма до частни лица.
413. Църковен Вестник, 1904 г., бр 7. стр. 85.
414. 64 засед. на Св. Синод, 7 март 1873 г., стр. 141.
415. Протокол на Екзарх. см. съвет, 7 юни 1874 г.
416. 84 засед. на Св. Синод. 4 юни 1873 г., стр 191.
417. 64 засед. на Св. Синод, 7 март 1873 г., стр. 141.
418. Протокол на Екзарх. см. съвет, 24 септември 1874 г.
419. 97 засед. на Св. Синод, 26 юли 1873 г., стр. 218; 103 засед. на Св. Синод 22 август 1873 г. стр. 280.
420. 95 засед. на Екзар. см. съвет, 9 март 1873 г.
421. Във в. „Македония“, год. II, бр. 385, 23 януари 1928 г.
422. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 8, стр. 125—126.
423. Екзархийско дело XIX 1887 г., преп. 1, стр. 1—3 (писмо на Солунската община № 27 от 275, 1886 г.)
424. Из ръкописния дневник на струмишкия митр. Герасим и Църковен Вестник, 1904 г., бр. 7, стр. 87.
425. Срв. по-горе стр. 111.
426. Църковен Вестннк, 1904 г., бр. 8, стр. 87.
427. Църковен Вестник, 1934 г., бр. 8, стр. 96.
428. Протокол на Екзархийски смесен съвет №82, 11 декември 1874 г.
429. III екзарх. вх. дневн. № 533, 40 август 1876 г., също № 573, 17 септември с. г.
430. IV екзархийски вх. дневн. № 396, 16 юни 1880 г.
431. Екзархийско дело VI, 1883 г., преп. 4, стр. 109.
432. Ibid., преп. 8, стр. 123.
433. IV екзархийски вх. кн. за 1881 г., № 467, 15 август с. г. (писмо на
Шапкарев).
434. Ibid., № 487 (писмо на К. Шапкарев от 23 август 1881 г.).
435. Църковен Вестник, 1934 г., бр. 7, стр. 85.
436. 62 заседание на Св. Синод, 26 февруари 1873 г., стр. 137; 80 заседание на Св. Синод, 15 май 1873 г. стр. 180.
437. Екзархийско дело VI, 1888 г., преп. 8, стр. 122.
438. Ibid., стр. 123.
439. Ibid., стр. 125.
440. Ibid., стр. 129.
441. Екзархийско дело VI, 1878 г., препис. 8, стр. 132.
442. Писмо на А. Шопов“ № 14 от 8 февруари 1885 г. в Копия на екзархийски писма до частни лица от 1885 г.; екзархийско дело VI, 1888 г., препис. 8, стр. 133.
443. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 5, стр. 59.
444. Писмо на А. Шопов № 15 от 8 февруари 1885 г. в Копия на екзархийски писма до частни лица.
445. Екзархийско дело VI, 1888 г., препис. 8, стр. 133.
446. Екзархийско дело VI, 1888 г., преп. 8, стр. 132.
447. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 5, стр. 59.
448. Ibid.
449. 103 заседание на Екзархийския смесен съвет, 8 юни 1873 г. В 79 протокол на Екзархийски смесен съвет 3 декември 1874 г. се говори, че гръцкият владика е насилвал бълг. свещеник в с. Косинец Захарий.
450. Екзархийско дело VI, 1888 г., преп. 8, стр. 133.
451. Ibid., стр. 129 и писмо на Д. Шопов № 15 от 8. И. 1885 г. в Копия на екзархийски писма до частни лица от 1885 г.
452. XI протокол на екзархийски писма за 1836 г., стр. 316, № 717 от 16 декември с. г.
453. Екзархийско дело VI, 1896 г., преп. 11, стр. 1, № 54 на Костурската църковна община от 16. IV. c. г.
454. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 7, стр. 83.
455. В 1902 г. той бил назначен от турската власт да гони бълг. чети в Костурско и Кайлярско с едно отделение турска войска «Църковен Вестник», 1904 г., бр. 9. стр. 109).
456. Тук той потърсил спасение със семейството си след изгарянето на родното му село Бобища (15 август 1903 г.).
457. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 9, стр. 110.
458. Ibid., стр. 111.
459. Ibid. бр. 10, стр. 119—120.
460. Ibid. стр. 120.
461. Турците считали екзархистите за главни подръжници на четите. Заради това те съдействували на Каравангелиса против екзархийските села в Костурската епархия.
462. Църковен Вестник, 1904 г..бр. 10. стр. 120. За изстъпленията на митрополита Каравангелис в селата Зелениче, Мокрени, Горенци, Хрупиша през 1903 г. вж. още Църковен Вестник, 1903 г., бр. 49, стр. 7—8.
463. Ibid., 1904 г., бр. 9, стр. 109.
464. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 9 стр. 109. Отец Иринарх бил бит тъй жестоко, че писъкът му се чувал надалеч. Караливанис, след като го набил, хванал го за братата и го дигнал нагоре, та част от брадата му останала в ръцете на мъчителя.
465. Църковен Вестник, 1903 г., бр. 38, стр. 12. Възпроизвежда се съобщение на сръбския в. „Щампа“.
466. Ibid., 1904 г., бр. 9. стр. 109.
467. Вж. К. Шапкарев, Български Преглед, год. II, кн. IX—X, стр. 291
468. Екзарх. вх. кн. за 1869—1874 г., № 392 от 12 май 1874 г.
469. Вж. по-горе, стр. 151.
470. Екзархийско дело VI, 1888 г., препис 8, стр. 124.
471. Ibid., стр. 133.
472. Църковен Вестник, 1907 г., бр. 31, стр. 375.
473. За неговите насилия вж. у Е. Спространов, По възраждането на гр. Охрид, МСб. XIII, стр. 657—680; също моята „Град Охрид. Исторически очерк“ в Македонски преглед, год. IV. кн. 2, стр. 72-80.
474. Екзархийско дело VI, 1888 г.. преп. 8, стр. 127.
475. 56 заседание на Св. Синод, 5 февруари 1873 г., стр. 120.
476. 86 заседание на Св. Синод, 14 юни 1873 г., стр. 197.
477. 95 заседание на Екзархийски смесен съвет, 9 март 1873 г.
478. 72 заседание на Са. Синод, 3 април 1873 г., стр. 159.
479. 70 протокол на Екзархийския смесен съвет, 8 ноември 1874 г.
480. 92 протокол на Екзархийския смесен съвет, 21 януари 1875 г.
481. Според рапорта на Коче Групчев до Екзархията от 1884 г., Антим бил изгонен от Аргирокастро.
482. Екзархийско дело 1888 г., преп. 8, стр. 124.
483. Ibid., стр. 131.
484. Писмо на Кичевската църковна община до Екзархията № 32 от 24 юли 1834 г. За обстоятелствата, които предхождали убийството на поп Теофила, Коче Групчев и едно писмо на дебърски граждани от 24 юли 1884 г. дават следните сведения: На 30 юни 1884 г. (Павловден), тримата гъркомани в с. Галичник са поканили Антима да служи. Антим дошъл в селото, но селяните, щом го видели, се възбунтували против него и не го пуснали в църква, като веднага довели х. поп Теофила. По искане на Антима, дебърският мутесарифин тутакси е изпратил в Галичник четирма суварии (според писмото на дебърските граждани, те били трима), които извадили поп Теофила от църквата, дето извършвал служба, и Антим влязъл насила в нея. Поп Теофил бил доведен при мутесарифина, който го обвинил, че смущава народа. Поп Теофил обаче отговорил, че не е бунтовник, а с царска заповед е екзархийски наместник, за удостоверение на което представил назначителното си писмо, и че Галичник, признавайки Екзархията, писмено го поканил да извърши църковна служба. Мутесарифинът му забранил да излиза вън от града, до като не получел от своето началство официално съобщение за неговото назначение. На Илинден с. г поп Теофил отишъл в с. Лазарополе да венчае внука си. Но там бил и Антим, който, щом го видял, е писал на мутесарифина да го премахнат. (Коче Групчев уверява, че един охридчанин, живущ в Дебър, бил повикан от мутесарифина да прочете писмото на Антима, писано на гръцки). Отец Теофил бил заведен в Дебър, но на 21 юли мутесарифинът му позволил да извършва венчавки в Лазарополе. На 22 юли през нощта, придружен от четирма арнаути-телопазители, поп Теофил заминал за Лазарополе и бил убит. Според Коче Групчев, поп Теофил бил убит от самите му телопазители, понеже — разсъждава той —, ако бил нападнат от разбойници, щял да бъде убит и някой от телопазителите и щял да бъде обран (30 т. лири, револвера и др. неща, които поп Теофил носел със себе си, били непокътнати). Общественото мнение било, че Антим е убил поп Теофила със съучастието на покровителя на последния Селим бей, който искал да се реабилитира пред едновeрците си, защото тези се заканвали да му изгорят къщата. Няколко дни преди убийството, патриаршистът поп Търпе е съобщил на члена на Идаре меджлиси Исак и други, че владиката е пазарявал хора за 100 л. т. да убият поп Теофила. Антим бил взел 90 л. т. с лихва от Нурче Пустиня, за да подкупи убийците на отец Теофила.
485. Според писмото на К. Групчев, а според писмото на дебърските граждани от 24 юли 1834 г. били 9 първенци от Лазарополе и 1 от Дебър. Според екзарх. рапорт от 1886 г., затворени били около 20—30 души от Галичник. (Екзарх. дело VI, 1885 г., преп. 8 стр. 131). Те лежали в затвора 63 дена и били освободени с подкуп 300 л. т. и гаранция 1400 л. т. (Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 8, стр. 131), а Коче Групчев твърди, че те били освободени след 2—3 дена срещу гаранция 100 л. т. Може би, само някои са били пуснати толкоз скоро.
486. Копия на екзарх. писма до частни лица, № 15, 18. II. 1885 г.
487. Екзарх. дело VI, 1883 г., преп. 8. стр. 132.
488. Екзарх. дело VI, 1883 г., преп. 8, стр. 132. Те са били поп Анастас (навярно, той е идентичен с поп Тасе), Вельо Григоров, Георги х. Илиев с двамата си сина Иния и Тасе, Исак, Илия Ставрев и Филип Танев.
489. Ibid., стр. 136.
490. Ibid., преп. 8, стр. 132.
491. Екзарх. дело XIX, 1887 г., преп. 12, стр. 17, № 460 от 27 август 1887 г.:
стр. 25—27, писмо на Солунската бълг. църк. община № 246 от 1 септември 1887 г.; Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 8, стр. 139.
492. 76 заседание на Св. Синод, 24 април 1873 г., стр. 163—169.
493. 95 засед. на Екзарх. см. съвет, 9 март 1873 г.
494. III екзарх. вх. кн., № 219, 26 юли 1879. Вж. и I екз. изх. кн. № 153, 28 септември с. г., дето се съобщава за оплакването на кумановци от притесненията на гръцкото духовенство.
495. IV екзарх. вх. кн. № 249, 20 август 1879 г
496. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 8. стр. 121.
497. V протокол на екзарх. писма от 1878—1880 г. стр. 215, № 106, 11 март 1880 г. и стр. 301, № 252, 18 юни с. г.
498. Ibid., стр. 285, № 217, 21 май 1880 г. и стр. 301, № 252. 18 юни с. г. Според Екзарх. дело VI, 1818 г., преп. 2, стр. 105, свещ. Георги Антонов (вм. Антов) бил ръкоположен в Кюстендил от митр. Кирила.
499. IV екзарх. вх. кн. № 848, 21 ноември 1881 г.
500. Екзарх. дело VI, 1886, преп. 8, стр. 125.
501. Протокол на екзарх. писма за 1883 г., стр. 155—157, № 339, 12 май 1883 г.
502. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 8, стр. 127.
503. Ibid., стр. 135.
504. Ibid., стр. 136.
505. Ibid., стр. 133 (№ 264 на Солунската община, 25 юни 1888 г.); стр. 145—147, (№ 880, 30 юли с, г,); стр. 151 (писмо на скопския митрополит Теодосий от 11 август с. г.); стр. 154 (№ 122 на скопския митрополит от 9 август с. г.).
506. 89 засед. на Екзарх. см. съвет, 29 декември 1872 г.
507. 82 засед. на Св. Синод, 28 май 1873 г., стр. 183; 198 засед. на Св. Синод 5 октомври 1873 г., стр. 259.
508. Протокол на Екзарх. см. съвет от 12 юли 1874 г.
509. 67 засед. на Св. Синод , 19 март 1873 г. стр. 148
510. В. Теплов, цит. съч., стр. 176.
511. 40 протокол на Екзарх. см. съвет, 2 август 1874 г.
512. 32 протокол на Екзарх. см. съвет. 12 юли 1874 г.
513. Екзархийско дело VI, 1888 г., преп. 4, стр. 110.
514. Екзарх. дело VI, 1888 г., преп. 4, стр. 110.
515. Ibid., преп. 8, стр. 134.
516. Ibid., стр. 135.
517. Църковен Вестник, 1904 г., бр. 6, стр. 72.
518. Църковен Вестник, 1904 г.. бр. 6, стр. 72—73.
519. Ibid., бр. 7, стр. 83.
520. Ibid., стр. 84—86.
521. Ibid., стр. 85.
522. Ibid., стр. 84.
523. Ibid., бр. 6, стр. 72.
524. Pag. cit.
525. Ibid., бр. 7, стр. 84.
526. V екзарх. вх. кн. за 1881 г. и 1882 г., № 997. 14 декември с. г.
527. Екзарх. вх. кн. за 1882 г., вх. № 123, 19 април с. г. Тоя владика бил, навярно, варненският гръцки митрополит.
528. Протокол на Св. Синод от 13 май 1892 г.
529. Църковен Вестник, 1906 г. бр. 33, стр. 388, кол. 1.
530. Pag. cit.
531. Ibid., 1906 г., бр. 38, стр. 448.
532. Ibid., 1903 г., бр. 33, стр. 388.

---